Когато говорим за ценообразуване при социални предприятия, идеята за печалба често предизвиква несигурност и въпроси. Мнозина вярват, че социалният бизнес трябва да работи с минимални маржове или дори да не генерира печалба. Това обаче не е само ограничаващо, но и вредно за устойчивостта на организацията. За да може едно социално предприятие да постигне максимално социално въздействие, е важно то да бъде финансово стабилно и дори печелившо.
Kак хем да ценообразувате за печалба, хем да поддържате социалната мисия
Темата ценообразуване при социални предприятия не трябва да бъде табу. Печалбата не само е допустима, но и необходима, за да поддържа социалната мисия на бизнеса. Без адекватни приходи, дори най-добре структурираната мисия рискува да се провали. В тази статия ще разгледаме три модела за гъвкаво ценообразуване. Социалните предприятия могат да ги използват самостоятелно, в комбинация помежду им или заедно с основния си модел за ценообразуване.
Модел „Плати колкото можеш“ (Pay-What-You-Can Pricing)
Този модел е особено подходящ за социални предприятия, чиято мисия включва работа с широки социални групи с различни доходи. При него клиентите плащат сума по свой избор въз основа на техните възможности и възприятие за стойността на продукта или услугата. Тази стратегия може да се приложи диференцирано за ограничен брой продукти или временно, с цел да се минимизира риска и да се изследва ефективността.
Ползи: Това е добър начин за социалните предприятия да предложат своите услуги на хора с по-ограничени финансови възможности, без да ги изключват от пазара. Този модел също така позволява на организацията да генерира печалба от тези, които могат да си позволят да плащат повече, като същевременно поддържа достъпността.
Пример: Някои социални кафенета използват този модел, като клиентите плащат според възможностите си. По този начин приходите от тези, които плащат повече, компенсират по-ниските или нулеви плащания от други клиенти.
Продуктов пакет с добавена стойност (Bundled Pricing for Social Impact)
При тази стратегия за ценообразуване социалното предприятие предлага група от взаимосвързани продукти или услуги в пакет на обща, обикновено по-изгодна цена. По този начин се стимулират клиентите да закупят допълнителни услуги или продукти, които не биха купили поотделно, но биха подкрепили кауза.
Ползи: Клиентите получават повече за платената сума, като същевременно усещат, че инвестират в кауза. Същевременно като купуват повече на по-достъпна цена, това увеличава приходите за организацията.
Пример: Пакет от екологично чисти стоки, с които се финансират природозащитни инициативи. Друг вариант е комбиниране на допълващи се продукти на няколко социални предприятия в общ пакет, който да подкрепя няколко каузи едновременно.
Абонаментен модел (Subscription Pricing)
Абонаментният модел предлага фиксирана такса за достъп до продукти или услуги на социалното предприятие. Този модел е особено ефективен, тъй като предлага предсказуем поток от приходи и ангажира потребителите с дългосрочна подкрепа за социалната мисия.
Ползи: Осигурява стабилен и устойчив приход за социалните предприятия, което им позволява да планират и изпълняват своите дейности с по-малко финансови колебания. Абонаментите също така изграждат лоялност и общност сред потребителите, което може да повиши социалното въздействие.
Пример: Пекарни, сладкарници или закусвални, които функционират като социални предприятия, могат да предлагат абонамент за офиси на корпоративни клиенти, които например веднъж седмично да получават почерпка или брънч за служителите си. Това осигурява постоянен поток от приходи и сигурност за организацията.
Ценообразуването при социалното предприемачество не е компромис между мисия и приходи. Когато задавате правилната цена за вашия идеален клиент, вие осигурявате устойчивостта на вашето предприятие и неговото дългосрочно социално въздействие. Гъвкавите модели на ценообразуване и адекватното им приложение и комбиниране могат както да ви осигурят приходи, така и да поддържат социалната мисия на бизнеса.